"
Съдебна зала. Гледа се наказателно дело от общ характер. Заблеян съдия е седнал зад катедрата и слуша пледоариите на защитата и обвинението. Станал адвокатът на защитата.
- Ваша чест, обвиненията срещу моя подзащитен са нелепи. Той е толкова добър човек. На мравката път прави. Толкова е мил и коректен. Такава златна душичка е. Не може по никакъв начин, той да е извършил това брутално престъпление.
Съдията помислил и казал:
- Ами да, … прав си.
Тогава станал прокурорът да изложи тезата на обвинението:
- Ваша чест. Този негодник тук само се преструва на невинна душичка. Той е един архи- изграден и завършен мошеник и престъпник, извършил цял куп измами и брутални престъпления…
Съдията казал:
- Хм… и ти си прав.
Тогава до съдията се приближил секретарят и му прошепнал на ухото:
- Г-н. съдия не може и двамата да са прави.
Съдията погледнал секретаря плеснал се по челото и казал:
- Егаси! И ти си прав.
- Ваша чест, обвиненията срещу моя подзащитен са нелепи. Той е толкова добър човек. На мравката път прави. Толкова е мил и коректен. Такава златна душичка е. Не може по никакъв начин, той да е извършил това брутално престъпление.
Съдията помислил и казал:
- Ами да, … прав си.
Тогава станал прокурорът да изложи тезата на обвинението:
- Ваша чест. Този негодник тук само се преструва на невинна душичка. Той е един архи- изграден и завършен мошеник и престъпник, извършил цял куп измами и брутални престъпления…
Съдията казал:
- Хм… и ти си прав.
Тогава до съдията се приближил секретарят и му прошепнал на ухото:
- Г-н. съдия не може и двамата да са прави.
Съдията погледнал секретаря плеснал се по челото и казал:
- Егаси! И ти си прав.
93 прегледа