Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина… Тъщата: - Аааа… в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги го...

- Такъв вирус още не съм имал! - каза Явор, виждайки тъща си зад компютъра.

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...

Начи… ако се ожениш за тъщата… проблемът с нея практически е решен.

Тъщата я удари автобус пред къщата... - "А можеше да бъда аз!" - помислих си... Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!