- Подсъдими, с какво замеряхте пострадалия?
- С домати.
- Тогава защо лицето му е цялото в синини?
- Доматите бяха в консерви, г-н съдия!
- Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си саксофон. Защо? Та вие не умеете да свирите? - Да, господин съдия, но и той също не умее.
Съдебен процес. Съдията призовава свидетел: - Свидетелят е длъжен да говори само за това, което е видял със собствените си очи. Ясен ли съм? - Съвсем ясен, ваша чест. - Добре! Започваме тогав...
Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото. - Добре, добре, вървете - маха с ръка палачът. - Но все пак би било по-добр...
- Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си саксофон. Защо? Та вие не умеете да свирите? – Да, господин съдия, но и той също не умее.
Начало на съдебно заседание. Съдът снема самоличност на подсъдимия: име, професия, дата на раждане. - Къде сте роден? - В "Люлин". - Семейно положение? - Не много добро.