- Не ви ли е срам да закъснявате за работа? - Срам ме е. Но изпращах жената на работа. - Това е похвално, но защо толкова дълго? - Тя... се дърпаше.

- Представи си, че си на дъното на океана и не ти стига въздух. Ташацие ми са кислородни бутилки, затова ми лапни кура и дишай. Не се смей, ще се удавиш!

Помни, братле: - Женското мълчание, не е знак на съгласие... То, братле, е предшественик на някаква беда!

- Скъпи, ти ще ми бъдеш първия... - Скъпа, за теб... - Ще бъдеш първия, който ще пере, глади, готви и изхвърля боклука. Разбра ли, скъпи?

- Вече няма никога да го чакам с вълнение, кога ще чуя стъпките му и как ще звънне на вратата точно в седем вечерта! - Божичко, какво се е случило? - ...и повече никога няма да вечеряме на свещи...