Преди сватбата: Той: Ура! Най-накрая! Вече не мога да чакам! Тя: Би ли ме напуснал? Той: Не, не си го и помисляй! Тя: Обичаш ли ме? Той: Разбира се! Тя: Някога изневерявал ли си ми? Той:...

Най-после реших да се оженя на четиридесет години, когато ми стане скучно. Или, още по-добре, на петдесет - когато ми омръзне живота!

Скъпи, недей да нервничиш! Нервните клетки не се възстановяват! - Скъпа, не остроумничи! Зъбите също!

- Мамо, много добре знaеш, че не мога да мина спокойно покрай идиот... Трябва или да го наругая, или да се сприятеля с него, или да се оженим.

Бог пита Адам, който седи тъжен в райската градина: - Какво, Адаме, за реброто ли ти е жал? - Не, не ми е жал… лошо предчувствие имам.