На теоретичния упражнения майора дава на курсантите задача: - Самолет за денонощие лети сто часа... След малко добавя: - Не, сто са много... петдесет!

- Вие защо ходите на работа, като не ви плащат? - Още не сме откраднали всичко.

- Е, как беше на вчерашния концерт? - обръща се баща към малкия си син. - Добре ли пяха? - Не - отговаря малкият. - Наложи им се да повтарят някои неща по искане на публиката.

Тя беше на 18, той на 30. Бяха сами. Тя знаеше какво ще направи той сега. Той се наведе леко над нея, тя започна да трепери цялата. - Страх ме е… - прошепна тя. - Не бива! - каза той. После и...

- Безобразие! Отново спите на работното си място. От първо число сте уволнен! - От първи? Тогава защо ме будите, като днес е двадесет и пети?