Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.

Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:

- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.

- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...

Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.

- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.

Шофьорът леден:

- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!

Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.

Няколко седмици по-късно.

Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.

Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:

- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.

Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:

- Карайте, ако обичате на запад към имението.

И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:

- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!