Тичайки, малкия син при баща си в другата стая, вика: - Тате, тате… - Кажи, сине. - А бе, тате, пръднята тежи ли? - Не бе, сине, как да тежи пръднята? - Значи много съм се насрал тогава…

- Тате, тате, учителката в училище ме научи да броя до пет! - Я покажи! - Едно, две, три, толкова ли е трудно бе тъпанар (удря се по главата) четири, пет!

- Тате! А ти в училище би ли се? - Разбира се. - А всички ли наби? - Разбира се, всички. - Тате! А може ли да те помоля повече да не идваш при нас в училище?!

- Тате, повече няма да излизам с теб да се пързалям с шейната!!! - Мълчи и дърпай...

- Тате, искам да се запиша на балет. - Недей, сине, това е много болезнено изкуство. - Защо? - Защото ще ти счупя краченцата!