- Жозефина! Слез веднага от коленете на годеника си! - Гледай си работата, мамо! Тоя път те изпреварих!

- Скъпи, никога не бих искала да разбера, че ми изневеряваш. - Не се безпокой, аз никога няма да ти признавам...

- Все още ли ме обичаш така безумно, мили мой? - Да, ти си ми най-скъпото съкровище, мила моя, и затова е крайно време да те закопая някъде.

- Как реши да се ожениш за нея? - Ей-така. Седяхме, говорихме си, и накрая вече не знаех, за какво да говоря с нея.

Жената е като парашута - всеки един момент може да откаже и затова трябва да има резервен.