Тя ми позвъни рано сутринта, кълнеше се, че ме обича, че не може без мен, и че аз съм всичко за нея на този свят... А аз, държах телефона мълчешком, без да проговоря, и се чудех... Къде се напих снощи...

14 февруари в аптеката: - Добър ден! - Свършиха!

- Искам да бъда само с тебе! - И какъв е проблема? - Къде да ги дяна другите!

Връх на ревността: - Къде си, мило? - Разхождам кучето. - Ритни го да чуя как скимти!

В чата. Тя: - И не пушиш? Той: - Не! - И не пиеш? - Не! - Ехааа… колко си примерен! - Не е точно така… признавам си, че два пъти съм гледал без маска докато заваряват!