В сладкарница: - Какво ще обичате, госпожо? - Една боза и една склероза - Моля? - Ох, пак ме е хванал еклерът! - плесва се дамата по челото.

- Скъпи, нали очите ми са сини като небето? - Ъхъ. - И устните ми са алени като рози! - Ъхъ. - Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!

- Омъжена ли си? - Да… - И как е? - Като в детството - не стой навън до късно, с чужди чичковци не разговаряй…

- Като те видя, се сещам за шах! - Толкова ли съм умна? - Не, ама си плоска като дъска.

Внучката: - Ей-и-и-и, забравих да се чек-на в Южния парк! Бабата: - Е то ти само там не се беше чекнала...