- Слушай сега, братле. Прибирам се аз, нощес, през Петрохан. Карам си бавно, навън ръми, тъмно, с една дума - гадно! Изведнъж, на светлината на фаровете, виждам едно малко жабче. Спирам, гледам го горкото мъниче, стана ми тъжно и го взех с мен. Ще го пусна в града, тука е тъмно, пусто… Пристигам си аз в града, гледам главната пълна с хора, ще вземат да го смачкат милото, жал ми е… Айде, ще си го взема у дома. Прибрах се, напълних му ваната и си легнах. Лежа и си мисля, ми там е влажно, студено, самотно… Преместих си го при мен в кревата. На сутринта се събуждам, а до мен една такаааава цицореста блондинка, малииии! Е, ти вярваш ли ми?

- Е, как бе братле, вярвам ти!

- Е, виждаш ли, а жена ми не вярва…