Не се тревожа, че ще отида в ада - нали там ще са и приятелите ми.

Не ме е срам, че съм от село, срам ме е че всички знаят...

С времето всичко се разваля, чувствата, хората, хеликоптера... А от хеликоптера пък съвсем не го очаквах.

Прибирам се през парка, жената пред мен ускори крачка, и аз ускорих, тя започна да тича, и аз започнах да тичам, тя закрещя и аз закрещях също. Даже не успях да видя от какво бягаме.

Мойсей разделя морето, а ти не можеш да си разделиш веждите?!