- Когато се оженихме, ти взимаше за себе си малките парчета, а на мен оставяше големите. Не ме ли обичаш вече!? - Грешиш, скъпа. Просто ти започна да готвиш по-добре.

- Кити, къде си? - В килера съм, скъпа! - Млъкни, идиот такъв! Търся котката!

- Скъпа, има гаден вкус. Това не става за ядене. - Така ли?! Следващия път сам си препечи филийките!

- Скъпа, не мълчи, разкажи нещо! - Благодаря, миличък! А преди все ми казваше да млъкна! - Да, но сега пиша вицове за теб!

Когато прощават греховете някому, непременно ги приписват другиму.