Синтезирайки пантомимиката на парадоксалната антропология и базирайки се на солидна фундаментална практика ще бъда кратък - яж ми к*ра.

Когато сме съвсем млади, най-често има с какво, но няма къде. Когато остареем съвсем, обикновено има къде, но няма с какво.

Потърпевш се оплакал пред съда: - Тези хулигани ме нападнаха и ми откраднаха златния часовник. Съдията се поинтересувал: - А вие защо не викахте за помощ? - Не смеех! - обяснил той. - Имам и зла...

Какво казва едната стена на другата? - Ще се срещнем в ъгъла.

Съдията: - Следващият, който прекъсне заседанието, ще си отиде в къщи! Подсъдимият: - Ура!