"
Така се случило, че един ден Любо Пенев умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Любо.
- Кой Любо? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Любо, бе!
- …-Любо Пенев!
- А-а-а, Любчо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
- Кой чука?
- Любо.
- Кой Любо? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Любо, бе!
- …-Любо Пенев!
- А-а-а, Любчо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
55 прегледа