- Мамо, мамо, пък татко се спъна и падна по стълбите. - И какво каза? - Псувните да ги казвам ли? - Не, пропусни ги. - Падна мълчешком.

Ще ходя на родителска среща. Хареса ми напътствието на детето: - Тате, най-вече на никой не вярвай!

- Тате, бременна съм... - Евала! Доволен съм! Най-накрая и от тебе ще излезе човек!

- Тате, а колко струва да се ожениш? - Не знам, сине, аз още си плащам.

- Тате, какво е "щастие"? - Като пораснеш, ще разбереш, сине... Като се ожениш, ще разбереш какво е щастие, ама вече ще бъде късно...