Малкият Сашко никога не крещеше в магазина за детски играчки: - Купи ми гооо, купи мииии!!! Той винаги почваше с някоя отвлечена тема, например: - Тате, и твоето детство ли беше тежко и безрадостн...

- Мамо, мамо, пък татко се спъна и падна по стълбите. - И какво каза? - Псувните да ги казвам ли? - Не, пропусни ги. - Падна мълчешком.

Писмо до родителите: "Мили мамо и татко, Тук в ученическия лагер е много интересно. Вчера се учихме да се боксираме. Изпращам ви четката и пастата за зъби - няма да ми трябват..."

- Маменце, аз никога няма да ви напусна теб и тате! - Не смей така да заплашваш родителите си!

- Тате, какво е "щастие"? - Като пораснеш, ще разбереш, сине... Като се ожениш, ще разбереш какво е щастие, ама вече ще бъде късно...