- Ало, Мария ли е? - Да. - Хайде да се позабавляваме довечера. - Грешната Мария сте избрали. - Идеааално.

Тя: - Като без акъл съм заради теб. Той: - Не е заради мен, от природата си е. Тя: - В смисъл?

- Мила, ама ти наистина страшно приличаш на баща си… очите, скулите, дори ц*ците! - Идиот, баща ми няма ц*ци! - Еее, нали и аз това казвам…

– Изглеждаш много добре, прическата ли си сменила? – Не, мъжа…

– И как мина вчера срещата? – Не питай... Ужасно... Аз и без това на тоя смотаняк нямаше да му дам, но той поне от куртоазия можеше да си поиска...