- Кажи, скъпа, как така толкова умен и хубав се ожени точно за мен? - Хм... и ти ли се чудиш...

Намери себе си, после търси другите.

- Как мина денят? - Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода... - И отлепихте ли я? - попитал бащата. - Охо...

Мъжът: - Говориш ми като на идиот. Жената: - Говоря така, за да ме разбереш...

Понякога ми се струва, че те обичам... Но после отварям очи и виждам - не, не теб...