Това неловко чувство, когато на сутринта момичето облича твоята риза, а тя й е тясна в раменете...

– Млада госпожице, вие май нещо не ме разбрахте! Аз не ви предлагам сърцето си и "докато смъртта ни раздели", аз ви предлагам само мозъка и члена си…

- Що ми викаш Ева, бе!!!? Аз съм Станка! - Щото си ми първата, Мила. - Ти кат си ми 307-мия , аз Пежо ли да ти викам?!!

Той: - Не мога да живея без теб! Тя отговаря: - И аз - не мога без такива думи да живея.

- Зарязваш ме, защото съм далтонист, нали, Роза?! - Казвам се Виолета, мамка му, ВИОЛЕТА!