Всичко ми омръзна... Отивам да се хвърля под одеялото.

На страха очите са големи. На запека още повече.

Изход винаги има. Само че после вход не винаги може да се намери.

Бавно влизам в теб...в теб е толкова тясно и горещо, че едвам мърдам....ето вече се люшкам в такт с твоите движения...О, да! Обичам те, автобус 280!

…и не желая да мигрирате по коридорите!!! Учителка по география