Зет-хирург ще оперира тъст си. - За всеки случай да те подсетя, ако умра, тъща ти веднага ще дойде да живее при вас.

Тъщата ядосана крещи на зетя: - Я стига си чел тоя вестник! Вземи направи нещо, полей градината! - Но, навън вали дъжд! - Е, и? Вземи чадър!

Телефонът звъни. Зетът вдига слушалката. - Ало?... Тъща ми я няма в момента в къщи. Нещо да й предам? - Аз съм нейна приятелка... - Приятелка?! Не може да бъде! Вие сигурно сте сбъркали номер...

Зет погребал тъща си и се връща към вкъщи. Било през пролетта и една висулка му паднала на главата. Умирайки той погледнал към небето и промълвил: - Нима… вече… си… там?

Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?