- Скъпи! Поне веднъж да ми беше казал - "Слънчице мое!" - Добре - слънчице мое! - Сега кажи - "Най-скъпа моя!" - Най-скъпа моя... - А сега измисли нещо мило самичък. - Лека нощ!

- Защо се разделихте с нея? – Два месеца все мрънкаше на тема “Ти не ме обичаш”. – И какво? – Какво, какво? Убеди ме!

- Миличка, да се видим тая седмица, а? - Не мога, неразположена съм. Другата? - Питах я вече. И тя е неразположена.

- Извинете госпожице, не сме ли се срещали преди? - Не! И в бъдеще също…

Казах му да ми се обади, ако намери някоя с по-хубави гърди… Още не е звъннал. Сега, к'во? Като комплимент ли да го приемам?