Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зета: - Потупай ме! Той я потупва по рамото: - Браво, мамо!

Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, но защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче?"

- Здравейте г-це, казвам се Красимир! На майка Ви не и ли е нужен нищо неумеещ и живеещ в плен на собствените си илюзии зет?

Обяд. Зет към тъща си: - Мамо, допълнително няма ли да искате? - Разбира се, сине! - Хубаво е, че не искате.

Обява: Тъща купува дистанционно за заврян зет.