– Зетко, като умра искам да ме кремирате и праха да разпръснете в градината!
– В никакъв случай! Малко ветрец и пак ще си вътре!
Тъща към зет си: - Защо всяка вечер, като разказваш приказка на детето, завършваш с думите: "Ожениха се те, и живяха много щастливо, защото булката беше сираче"?
Тъща се връща от морски курорт и пита зетя: - Дойде ли онзи мъж който ме спаси от одавяне? - Дойде... да ми се извини.
Телефонът звъни. Зетът вдига слушалката. - Ало?... Тъща ми я няма в момента в къщи. Нещо да й предам? - Аз съм нейна приятелка... - Приятелка?! Не може да бъде! Вие сигурно сте сбъркали номер...
- Не ти стои добре костюма! - направи забележка тъщата на зетя си в деня на сватбата. - Следващия път ще е по-добре, мамо. - с достойнство отговорил той.
Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?