За това, че моето семейство се разпадна, вината е по равно - 50 процента жената, 50 процента тъщата.

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…

Звъни на вратата на тъща си и тъста си един човек. Тъщата: - Здравей зетко! Какво те води насам?! - С жената се скарахме, и тя ми каза да вървя по дяволите.

- Ало, полицията ли е? - Ъъъъ... мога да повикам тъщата.

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.