- "А можеше да бъда аз!" - помислих си...
Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!
Живея в постоянен страх, че някой ще отвлече тъща ми, която живее сама-самичка на ул. Солунска ХХ, етаж ХХ, ап.ХХ, сивата врата вляво…
- И колко годишна е тъща ти? - Не я знам, но сигурно е към 130 годишна... - Глупости! Човек не може да живее толкова дълго. - Че кой говори за човек...
- Както видя тъща си и имам чувство, че съм туроператор, веднага ми се иска да я изпратя някъде.
- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...
Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...