Седи си човек и чете вестник, докато тъща му плете, седнала на един стол. Над главата й тиктака огромен часовник. По едно време тъщата става от стола и точно в този момент часовникът пада точно на мяс...

- Казах на тъща си, че може да смята моята къща за своя. - И тя? - Взела, че я продала…

- Моята тъща е най-образцовата в света! - В какъв смисъл? - Няма нито един виц, който да не й отива.

- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.