Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: 'Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче'...

- Понякога се получава по-добре, отколкото си го замислил! - промърмори доволен зетя, след като замери с чехъл котката, а улучи тъща си.

Тъща към зет си: – Зетко, като умра искам да ме кремирате и праха да разпръснете в градината! – В никакъв случай! Малко ветрец и пак ще си вътре!

Зет погребал тъща си и се връща към вкъщи. Било през пролетта и една висулка му паднала на главата. Умирайки той погледнал към небето и промълвил: - Нима… вече… си… там?

- В живота на жените има три периода. - Какви са те? - През първия период тя лази по нервите на баща си, през втория - по нервите на съпруга си, а през третия - по нервите на зет си.