В прохладните августовски вечери графинята сядаше пред рояла и, галейки с тънките си пръсти топлите клавиши, нежно с полуглас псуваше акордьора...

- Ти тичаш ли сутрин? - Да, предимно вкъщи с викове: ПАК СЕ УСПААААХ!

Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!

Когато в края на деня, искаш да си тръгнеш най-сетне, но те спрат със "Само още едно нещо, ако може да свършиш…" Безценно!

Танцувай, все едно никой не те вижда. Пей, все едно никой не те чува. Работи, все едно никой не ти плаща.