“Повече никога няма да говоря на “ти” с учителя си!”
На другия ден учителят отваря тетрадката на Иванчо и гледа, че е написал изречението не 100, а 200 пъти:
- Казах ти 100!?! Защо си го написал 200 пъти?
А Иванчо:
- За да ти е по-приятно!
Иванчо на Марийка: - Хайде да си играем на семейство! - Как Иванчо? - Първо ще се наебем, а после ще се разделим поради несходство в характерите..
- Какво става, Иванчо, защо плачеш? - Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. - Е, и? - Ами аз се засмях...
- Иванчо, защо цял час стоиш над тази празна тетрадка? - пита учителката. - Това е тетрадката ми за смятане наум, госпожо! - отговаря Иванчо.
Майката на Иванчо му дала бонбони. Той отишъл при Марийка и й се похвалил. Тя поискала да си вземе и бръкнала в джоба му и възкликнала: - Уйййй! Иванчо: - Уй я, бонбоните са от другата страна!
- Абе Иванчо, защо се държиш така с мене? Аз баща ли съм ти или не??? -Аааа, стига с тези ребусчета!!! Отде ше знам аз!?