- Иванчо, кажи две местоимения?
- Кой, аз?
- Браво, Иванчо.
Иванчо: - Марийке,ела да си играем на ресторантьорство. - Как се играе? - Аз ще ти го сервирам, а ти ще го кусаш.
Учителката пита Иванчо: - Иванчо, можеш ли да кажеш някой нос на Черно море. - Еми не. - Браво, Иванчо! Шестица!
Иванчо гледа през прозореца. Изведнъж скача и изтичва ужасен при майка си: - Мамо! - крещи Иванчо - Татко си идва! Какво ще му покажем първо - моя бележник или твоето ново палто?
Иванчо: - Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става! Марийка: - Знам Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.
- Иванчо, ако видиш на улицата две торби, едната с акъл, а другата със злато, коя от двете ще избереш. Аз бих взъл ума. - На когото каквото му липсва...