Иванчо отива на училище с подута глава. Учителката го пита: - Иванчо, от какво ти е това, какво е станало? - А, нищо, госпожо, от една оса. - Ужили ли те? - А, не, тате я уби с лопатата.

Майката припряно: - Иванчо, донеси десетина чинии, че искам да питам нещо баща ти.

Иванчо влиза по средата на часа, с бинтована глава. Учителят го пита: - Какво става, защо закъсня? - Паднах от третия етаж. - Е какво, цял час ли пада, че чак сега идваш?

- Слънцето има ли крака? - пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва: "Слънчице, отвори си краката".

Иванчо е още малък и за първи път отива на детска градина. Лидерът на по-голямата група се запознава с него. - Ей, ти, как се казваш? - Иванчо. - На колко години си? - Сигурно на четли....