Иванчо никога не питаше родителите си, как се появяват децата, защото неговото семейство винаги бяха живяли в боксониера.

В болницата на Иванчо изведнъж му премалява. Лекарят се обръща към стоящите наблизо санитари: - Хайде, двама от вас да го крепят, а третият да му налее в устата малко коняк! - Не! - протестира Ива...

- Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? - Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.

- Тате, ти ходил ли на училище, като си бил малък? - Разбира се, Иванчо. И никога не съм пропукал урок. - Виждаш ли, мамо! Наистина няма никакъв смисъл да се губи време с училището.

Иванчо си играе на детската площадка пред блока. От една от терасите се чува женски глас. - Иванчо, прибирай се вкъщи, сготвили сме ти любимото ядене. - Не съм гладен, мамо! Същият женски глас....