- Иванчо, какво ти подари татко ти за рождения ден?
- Четири прашки, госпожо!
- Престани да се шегуваш, сериозно те питам!
- Не се шегувам! Моя татко е единствения стъклар в квартала!
Иванчо върви по коридора на училището и вижда Марийка. - Марийке, хайде да се чукаме в тоалетната! Речено-сторено. Надупил я Иванчо в една кабинка, чука и си държи ръцете в джобовете. Тя обидена...
Иванчо среща Марийка: - Здрасти, Марийке! - Ей, с две думи ме кандардиса!
Учителката идва на посещение в дома на Иванчо. - Ще извикаш ли родителите си? - Не мога, в спалнята са. - А скоро ли ще излязат? - Едва ли, пробутах им лепило вместо вазелин.
В училище: - Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! - И аз се надявам, госпожо!
Слънцето има ли крака? - пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва: "Слънчице, отвори си краката" !!!