Иванчо отива в музикалното училище, слага си калъфа на цигулката на чина, отваря и го и вади автомат. Смее се и казва: - Опа, татко сега е в банката с цигулката...

- Иванчо, дай ми един пример за прозрачност! - Прозорец, госпожо. - А за още по-голяма прозрачност? - Ами, отворен прозорец.

- Днес ми провървя в училище - казва Иванчо. - Как? - Учителката искаше да ме сложи в ъгъла, но вече всички ъгли бяха заети.

- Слънцето има ли крака? - пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва: "Слънчице,отвори си краката".

Майката на Иванчо му се кара: - Пак си оставил следи от мръсни пръсти по вратата! - Не е вярно, мамо - аз я затварям с шут!