Иванчо все не можеше да разбере, защо младичката му учителка по математика викаше баща му в училище, не когато му е писала двойка, а преди той да си я поправи на четворка или петица.

- Мамо, всички в училище говорят, че съм лъжец! - Иванчо, че ти даже на училище не ходиш!

Иванчо пита баща си: - Татко, как съм се родил? - Донесе те щъркел. - Как може тате - майка е толкова готина, а ти ходиш да чукаш щъркелите?

Иванчо се хвали вкъщи: - Днес направих eдно добро. - Какво? Кажи! - Съучениците бяха сложили габърче на стола на учителката, и точно тя щеше да седне и аз дръпнах стола...

Учителката пита Иванчо: - Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? - Ами... защото очите са по-напред от ушите!