- Иванчо, признай си, кой ти написа съчинението? - Не знам, честна дума! Рано легнах да спя, госпожо Петрова.

Иванчо и Марийка в един киносалон на последния ред, пълно с народ. В тъмнината Иванчо: - Марийке, вече един час сме тук и не си ме целунала! - Иванчо, преди малко ти направих минет! - На мен?...

- Иванчо, защо си гледаш часовника през десет секунди? - Госпожо, страхувам се, че всеки момент звънецът ще прекъсне този страшно интересен урок!

Иванчо казва на баща си: - Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. - Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!

Учителката пита Иванчо: - Иванчо, в кое време е "Аз съм хубава?" - В минало, госпожо.