Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: - Как мина деня? - Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило, се спъна. Бурканът се счупи и дланите й залепнах...

- Е, Иванчо, как стана така, че съученичката ти Марийка, забременя? - По вина на баща й... - Как така на баща й? - Ами тъкмо се дърпах назад, когато в стаята влезе баща й и ме ритна по задника.

- Тате, вече имаме пари за бензин. - Откъде бе Иванчо? - Ами продадох колата.

Иванчо се прибира вкъщи и пита баща си: - Татко, можеш ли да се подписваш без да гледаш? - Да, защо? - Тогава се подпиши в бележника ми!

- Иванчо, - пита учителката със сарказъм, - би ли ми обяснил, как така съчинението ти съвпада дума по по дума със съчинението на брат ти от миналата година? - Какво е странно, госпожо? Нали имаме...