Сутринта се събудих с алармата, защото тя беше единствената, която успях да навия снощи!

Пешеходец, пресичащ еднопосочна улица, оглеждайки се и в двете посоки, не е фаталист, а перничанин.

Не ме правете на идиот, аз сам ще се справя!

Чак в петък следобед разбираш, че животът не е толкова гаден...

Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”