- Пешо! Петре! Погледни ме! Веднага ме погледни! - крещи Мара. - Ммма, остави ме ма… - опитва да се откопчи Пешо. - По очите ти познавам, че си пил! - К'во ма! - озъбил се Пешо. - Аз пък по г*за...

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа на баща ми. - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил.

- Здравейте, красавици, аз се казвам Пешо, а вие? - Ние - не.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и...

- Пешо, какво ти е? - Уф... Нападнаха ме, парите ми обраха. - Запомни ли ги? - Какво да им помня, децата и жената?...