Иванчо: - Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става! Марийка: - Знам Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.

Иванчо се прибира в къщи с разкървавен нос и баща му го пита: - Иванчо защо от носа ти тече кръв? - Днес направих фокус - от носа ми падна паричка, и всички скочиха върху мен.

- Иванчо, признай си, кой ти написа съчинението? - Не знам, честна дума! Рано легнах да спя, госпожо Петрова.

Иванчо видял падаща звезда, но в бързината не е могъл точно да дефинира желанието си. На другия ден получил чисто ново колело с цици.

Става тъмно. Баща се провиква от балкона: - Иванчо, мислиш ли да се прибираш вкъщи? - Мисля, тате! - крещи в отговор сина. - Е, и? - Тате, дай ми още час да помисля!