Из рецензия: – Сигурен съм, че тази книга ще намери своя читател… Евентуално още двама - трима…

- Марче, ти кво си помисли, когато ме видя да се връщам снощи със синина под окото? - Нищо си не помислих. Като се върна снощи синината още я нямаше.

Понякога чувам гласове... после си спомням, че живея в панелен блок.

Срещат се две приятелки. - Мъжът ми съвсем е откачил! По цял ден виси в банята с въдица в ръка и лови риба във ваната! - Що не го заведеш на психиатър? - Не ще - крещи, сърди се, вика, че му плашим...

Съседката от сутринта така крещи на детето си, че аз също подредих къщата и се облякох по-топло.