- Можете ли да познаете на колко години съм?
- На 30! - обажда се Иванчо.
- Как позна?
- Ами аз съм на 15, и майка ми ми казва че съм полуидиот.
В час по математика: - Иванчо, защо стоиш над тази празна тетрадка? - пита учителката. - Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.
- Иванчо, дай ми един пример за прозрачност! - Прозорец, госпожо. - А за още по-голяма прозрачност? - Ами, отворен прозорец.
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: - Мамо, татко, аз вече мога да пиша! - Какво можеш да напишеш? - Откъде за зная? Нали не мога да чета!
Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: - Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!
Иванчо отива при приятелите си, бръква в джоба си, вади едно лайно и казва: - Вижте, какво щях да настъпя днес!