В пощатата пристига странно писмо, адресирано до Господ. Един от служителите го отваря и чете:

"Мили Боже,

Аз съм стара вдовица и живея с малката си пенсия. Вчра в трамвая ми откраднаха чантата с всичките 100 лева в нея, и сега съм само с 2 лева до следващата пенсия. Освен това в събота съм поканила най-добрите си приятелки на обед. Как да ги нахраня с тези пари? Моля те, Боже, помогни ми!"

Пощенският служител се трогва и разказва историята на колегите си. До вечерта събират 96 лева, слагат ги в плик и изпращат един от пощальоните да ги пусне с кутията на старицата.

След няколко дни в пощата пристига още едно писмо, адресирано до Господ. Отварят го и него, всички служители на смяна се събират и четат на глас:

"Мили Боже,

Никога няма да мога да ти се отблагодаря за добрината и щедростта.

Благодарение на теб не само преживях до пенсия, но и успях да нахраня приятелките си и си прекарахме чудесно. Благодаря ти, Боже!

Послепис:

Не, че е толкова важно, но мисля, че е добре да знаеш, получих в плика само 96 лева. Другите 4 сигурно са ги свили тия крадливи копелета в пощата!"