- Госпожице, вярвате ли в любовта от пръв поглед? - Не само вярвам, но и редовно се занимавам...

Тя: - Мисля, че пи достатъчно. Той: - Мисля, че грешиш, все по-хубава жено.

- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма... - И какво стана после? - И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.

- Госпожице, на колко години сте? - На четиринадесет, господине. - Но вижте само колко е часа - късно е! По това време вие трябва да сте вече в леглото. - Още не сте ме поканили, господине...

- Защо мълчиш, кажи ми нещо за себе си. - Ми, виждаш, стеснителен съм, ако ми беше пуснала, до сега даже вече да съм си тръгнал…