Не знам как да направя първата стъпка. Винаги съм чакал тя да я направи. И ето, че една вечер една хубава мацка ме покани на питие в един бар, а после ме покани у тях. Там ми каза: - Извини ме за ми...

– Мило, искам те! – Скъпа, не мога сега, ще закъснея за работа! – Какво толкова, само 50 секунди! – К*чка!…

Да, скъпа! Не, извинявай, днес няма да мога! Не-е-е, да дойда ще мога, но... няма да мога.

- Знаеш ли, Сашко, колкото повече си говорим, толкова повече се обръщам на 180 градуса срещу теб! - Знаеш ли, Ани, много по-добре би било, ако се наведеш на 90 срещу мен…

- Как се запознахте с гаджето ти? - Случайно. Не обвинявам никого...