- Ех, наборе, наборе, помниш ли, какво беше едно време? Как тичахме след момите? - Че тичахме помня, ама защо тичахме не помня!

Да се влюбиш в усмивката и е клише, в циците и обаче е до живот.

Имаше една сладурана пред метрото, гледам пуши електронна цигара и ми е тъпо да питам за огънче, та викам: - "Извинявай да имаш зарядно за нокиа?"

- Красавице, хайде да се запознаем! - Давай! - Аз съм Гошо. Още като ви видях, веднага разбрах: за вас съм готов да отида където кажете… - Давай! - Какво "давай"? Къде отиваме? - Не "отиваме", а...

За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...