- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...

На пияна глава заредих капана за мишки с банкнота от сто лева. Тъщата е с три счупени пръста.

Няма да позволя на никой да обижда тъща ми! Никой да не опитва да ми отнеме това малко удоволствие!

Искаше му се да подскачи от радост, но не можеше... На гърба му тежеше ковчегът на тъщата.

Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!