- Кажете сега, защо убихте тъщата си?
- Беше нещастен случай. Както си седяхме в хола и на нея започна да и тече кръв от носа... и аз за да спра кръвта я стиснах силно за врата...
Какво е раздвоение на чувствата? Да гледаш как тъща ти пада върху чисто новото ти Порше...
- Ало, какво правиш? - Свиха ми сърмите! - Кво? Откраднали са ти сърмите?!?! - Не. Тъщата дойде у нас и ме е хванала да сгъвам сърмички за Бъдни вечер.
- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…
Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...
Студ. Дъжд. Изведнъж на вратата се звъни. Отварям и какво да видя - тъщата. - Леле, какво правиш навън в това лошо време? Веднага си отивай у вас.